Facebook периодично споделя, че поддържа 65 езика. Лесно може да се смени текущият език, от линка най-долу в ляво на страницата, където е изписан текущият. Значително по-малко известен е фактът, че един от възможните преводи е English (Pirate)!
В резултат почти всички текстови стрингове се превеждат на една доста по-интересна вариация на английския.
Друг интересен език е English (Upside Down), който буквално преобръща представите за света:
OpenGL няма вградена поддръжка на шрифтове. Ситуацията е подобна на тази с кривите линии, кръговете и редица други тривиални неща, които отсъстват напълно. Тулкитът предоставя нужната функционалност за имплементация на шрифтове, но всеки трябва да се справя сам с конкретното имплементиране.
Разбира се, шрифтовете и тяхното рендериране са нещо, което е необходимо твърде често, за това и съществуват множество имплементации под формата на библиотеки или просто хедъри. За това в този и няколко следващи поста ще споделя опитът си с няколко от тях под Mac OS X и спецификите, с които съм се сблъсквал.
Основното, разбира се, е да се опишат символите, представляващи шрифта – глифове – във вид, удобен за работа с OpenGl. Трите групи на§ини това да стане са:
На мен, конкретно, за текущите ми нужди, най-добра работа върши геометрично изобразения текст. Лесно мога да деформирам низът, който изобразявам, да изменям цветове, форми и т.н.
След като се избере начин за изобразяване на глифовете, следва да се набавят самите те. Начини за това има много. Ако се използват текстури е доста лесно да се създаде нужната текстура, чрез инструмент за обработка на изображения, като GIMP или пък с Mac OS-овския Quartz, като се използват шрифтове от операционната система.
Растерното и геометрично изобразяване, обаче, се явяват по-сериозен проблем. По някакъв начин трябва да се опишат формите и контурите на символите. Едно решение е да си измислим собствен шрифт, който да опишем символ по символ. Но това би бил много труд, който в голяма част от случайте би бил целесъобразен. Далеч по-лесно би било по някакъв начин да се използват готови шрифтове, като тези, които идват с операционните системи (повечето).
Тук се оказва, че качественото и правилно превръщане на векторните шрифтове (каквито са скалируемите шрифтове, които се срещат най-често) в растерно представяне, което да се изобрази на екрана. Това е тежка задача, за която са нужни никак не малко усилия. Тук на помощ ни идва една изключително мощна софтуерна библиотека: FreeType, която е дефакто стандартният начин за изобразяване на шрифтове в свободния свят. Чрез нея може съвсем лесно да се представят повечето шрифтови формати – TrueTypeFont, Type1, OpenType и д.р.
След като вече имаме инфорамция за контурите на символите от шрифта, остава да я изобразим на екрана с примитивите, предоставени от OpenGL. Това би могло да бъде относително лесно, ако е нужна строго специфична функционалност, но постепенно се превръща в отделен проект, сам по себе си, ако са нужни повече възможности, като различни техинки на изобразяване, оптимизации и улеснения (например display list) и д.р. А това също става ненужно усложнение, тъй като може да се използва и/или нагоди някой от съществуващите проекти за рендериране на текст в OpenGL, за които ще стане дума в следващата част.
За трети път правя опит да стана блогер. След като наскоро почнах да използвам Desktop Notification за Facebook реших да си намеря подобен инструмент, с който да си човъркам wordpress-a без да отварям страници, да ходя по линкове и т.н.
Резултатът е Mars Edit – (платено) native Mac OS X приложение, което се интегрира напълно елементарно с blog-ът ми. Всъщност, посика единствено адрес, потребителско име и парола, след което ми даде списъче с темите, които съм писал.
Притежава доста приятен интерфейс за нови постове с live preview, Media Uploader, drafts, въобще всичко, което за сега смятам, че би било нужно за бързо и лесно писане на постове:
